Азбуката, на която пишем днес се състои от 30 букви. Това са учи още в началните класове на българското училище, където малките българчета и други деца от етноси живеещи на територията на България и възползващи се от правото си на образование, учат как се пишат българските букви. За разлика от връстниците си в Хърватска например, които учат как се чете и пише на глаголица, българчетата обаче не учат нито старобългарски, нито глаголица, нито дори това, че е имало друг различен от сегашния правопис, който комунистите са променили след преврата през 1944 г. До сега не се е намерила, както е модерно да се казва, „политическа воля” за въвеждането на подобен курс, въпреки, че се прокраднаха куп други меко казано безродни и анти-национални идеи и реформи в образователната ни система. В резултат на това целенасочено бездействие на политиците, цари масово невежество сред нашия народ, като голяма част от младите хора в България не познават историята на своята азбука и когато срещнат текст написан на стария правопис им се струва странен, архаичен и неразбираем.

По тази причина ние съставихме тази кратка и разяснителна статия, в която ще се опитаме да преразкажем историята около реформата и продиктуваното от съветските болшевики „опростяване”, а всъщност осакатяване, на българската азбука и по-точно – изхвърлянето на буквите Голям Юс или Голяма носовка и (Ѫ), Ят или Двойно е (ѣ), и отпадането на еровите гласни ( ъ и ь в края на думите завършващи на съгласна). Уточняваме, че няма да се впускаме в излишни досадни подробности и правила за използването на тези две букви. В края на статията ще поместим някои връзки, така че всеки който поиска ще може да се запознае с тази информация.
Буквата Ят (ѣ)

Още в края на 19 в. някои български езиковеди, стремящи се към “демократизация”, т.е. опростяване на правописа да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. През 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) – или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален и като прекалено недообмислен.

През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ – след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и „левите” политици – комунисти и земеделци - започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 години това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната зле от почти цялата българска интелигенция – премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.

През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор Младенов пише:

И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като “я” (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем… смело да пишем с е…

Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се е политизирал. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило. С този акт комунистите окончателно скъсват връзката между източните и западните български говори и връзката между Македония и майка България. Болшевишките престъпници дори имат наглостта да подменят официалния български шрифт на кирилицата с руски.



След 1989 г. много десни политически и културни организации се опитаха да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е, за съжалние без успех. Все пак в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често обаче, съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ.

Какви са последниците от изхвърлянето на ят от азбуката? Благодарение на това се е създава (д)ефекта на свръхякането, разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение бял – бяли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).
Буквата Голям Юс (Ѫ)

Наричана и “широко ъ”, тази буква е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. В повечето български диалекти е отпаднал специфичният изговор (с изключение на Солунския и Костурския) – на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само на изуст и без езиков усет.
За заключение

Стариятъ правописъ е наше културно наследство и според нас всеки българин трябва да е запознат, да се гордее с него и дори да го използва. За съжаление това е трудно постижима мечта, защото в днешно време е неграмотността сред сънародниците ни е достигнала невиждани размери и ние не можем да пишем правилно на комунистическия правопис, а какво остава за по-сложния български правопис от преди 1944 г. Неприятен е и факта, че в последните години се наблюдават стремежи към допълнително осакатяване на езика ни състоящ се в идеята за премахването на пълния член.

Може би някой ден ще успеем да въведем използването на стария правопис и да възвърнем част блясъка на българската азбука, която светът познава, като славянска. В епохата на глобализацията това е крайно необходимо, защото би подчертало уникалността на българската култура и би повдигнало националния ни дух. По тази причина на тази страница общата информация е написана с този правопис и го използваме, защото се гордеем с културното си наследство и Българския си произход!

източник: bg-nacionalisti.org

Може би някой ден ще успеем да въведем използването на стария правопис и да възвърнем част блясъка на българската азбука

Дам, учихме ги тези неща.Не видях дали си написал, но вероятно целта на тези реформи е след време да се измисли, че някой друг е дал кирилицата, а не сме я разпространили ние.Както и да е...

      След като се преименуваха обратно всичките градове, улици и паланки, след като имената на партизани и бивши Прогресивни изчезнаха от училища, читалища (има ли въобще още такива?) и културни домове, редът явно е дошъл на правописа. Защо пък правописа? Ами защото друго май не остана.
      Истината всъщност е проста: амбициозната хуманитарна интелигенция търси евтина трибуна за ПиАр, ниша за профилиране и държавна софра. Какво по сигурно това да стане на базата на дискредитиране на залезлият преди 20 години режим? Методът е изпитан и работи задоволително.
      В една правописна реформа няма нищо лошо. След като езикът се изменя, налага се и писмеността да го последва. Всички цивилизовани нации с писмен език правят периодически реформи. А тези които не го правят, стигат до положението на англичани и американци: пишат 5 букви, четат само две, ама не от написаните, а съвсем други.
      Да предупредя от самото начало: не съм лингвист или филолог, затова и историята около Юс-а и Двойното Е за мен беше новост. Не ми е и ясно какъв процент от пишещото народонаселение въобще си ги спомня тези букви и кому са нужни. Защото ако ще изпадаме в носталгия за отминали правописни времена, се сещам за един популярен Вазов герой, чиято любима дискусионна тема в този живот била „трябва ли му на българския език Йота или не?“ Та, дами и господа професори по филология и български език: трябват ли ни Юс-а, Двойното Е, както и Ъ и Ь на края на думата?
      В комуникационната теория съществува понятието „редундантност“. То обозначава многократното подаване на дадено парче информация, което не е необходимо за цялостното и еднозначно разбиране на контекста. При условие, че окончателното отпадане на горе споменатите букви или избягването на систематичната им употреба в определени думи не води до загуба на информация или размиването на еднозначността й, тези букви са частично или изцяло редундантни. Струва ли си запазването на редундантност от чувство за носталгия? Не ме разбирайте погрешно: нямам нищо против една правописна реформа, даже ако тя върне Йота-та в българския език, но само при условие, че в замяна на това изчезнат буквите Й и Ь, които и така означават едно и също.
      Драги профилиращи се, идеята ви не е лоша, но за съжаление ви липсва размах. Определено!
      Да върнеш назад една 60 годишна утвърдила се реформа с единствената обосновка, че е инициирана от един излязъл от модата режим е политическо кокошкарство. Никой няма да ахне и да падне от коня, най-много по прогимназиите един милион изтормозени ученици да споменават по-често близките ви роднини от женски род. На повече слава не можете да се надявате. Струва ли си толкова консерватизъм само и само за да се появи още едно поредно издание на буквари и учебници?
      Но аз не съм нито злобар, нито стиснат човек, затова ви предлагам безплатно алтернатива: съберете международна конференция на всички пишещи с кирилица държави (и да не забравите монголците, ей!) и стартирайте програма за унифицирането на кирилицата.
      Това ще е нещо, за което ще пишат дори в Ню Йорк Таймс, с това ще се прочуете в цял свят и сред колеги и пред широките маси от читатели. Можете даже да поиздоите някой и друг еврофонд по културата, защото, ето на, подготвяте други държави за влизането им в ЕС, стандартизация един вид, не е шега работа това. И не се страхувайте от мащабите на начинанието, съдбата е благосклонна към смелите. В последствие писането и редактирането на нови учебници и помагала за образованието пак ще остане на вас, няма кой друг да я свърши тази работа. Този хляб няма да ви избяга,
      Как го беше казал един икономист: „Действай локално, но мисли глобално.“
      Действайте!